Израел затваря Рафах „смъртна присъда“ за хиляди болни и ранени
Дейр ел-Балах, Газа – Садил Хамдан беше единствено на към шест седмици, когато Израел стартира безмилостната си война против Газа.
Сега тя лежи безмълвно на педиатрично болнично легло в болница Al-Aqsa Martyrs Hospital – слаба, интубирана, коремът й е издут и кожата й е жълта.
Преди три месеца лекарите съумяха да вкарат името й в лист с пациенти, които обезверено трябваше да изоставен Газа за лекуване в чужбина.
Но по-късно, единствено дни преди тя да бъде евакуирана, Израел нахлу в Рафах и затвори единствения наличен пропускателен пункт за болните, с цел да изоставен обсадения анклав, хващайки в капан Садил и доста други.
Абдул Маджид, борейки се да диша
20-годишният Абдул Маджид ал-Сабахи живее на кислороден респиратор в болничното заведение.
Говоренето е битка за младежите, които имат кистозна фиброза от детството си.
През първия месец от войната на Израел против Газа израелската войска бомбардира къщата в съседство с дома на Ал-Сабахис в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа. Ударът унищожи и дома им.
„ Онзи ден бях изваден отдолу под руините, съвсем задушен от токсичния пушек и прахуляк “, спомня си той.
Абдул Маджид прекара към месец в интензивно поделение на вентилатори, увреждайки в допълнение белите си дробове до степен, в която в този момент е подвластен от тях.
„ Преди войната живях съвсем обикновено. Вървях, движех се и посещавах университет без спънки “, споделя Абдул Маджид.
„ Но след войната... станах некадърен да върша нищо. “
Преместен с родителите си, четирима братя и две сестри в Рафа и по-късно в Дейр ел Балах, той страдаше в палатката и най-после трябваше да бъде отведен в болница, с цел да остане на О2.
Абдул Маджид трябваше да пътува, съпроводен от 21-годишния си брат Осама, за незабавна белодробна интервенция, само че по-късно пристигна новината, че Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафа е затворен.
„ Затварянето на кръстовището е смъртна присъда за мен и доста пациенти като мен “, споделя Абдул Маджид, задъхвайки се, до момента в който усилието да приказва раздрусва нежното му тяло.
„ Всеки ден, когато ме забавят, шансът ми за оцеляване понижава.
„ Отслабнах толкоз доста, тъй като слабите ми дробове значат, че даже не мога да хапвам. “
Осама остава с Абдул Маджид в болничното заведение денонощно.
„ Преди войната излизахме дружно, оставахме до късно с другари и се забавлявахме. Въпреки болестта, положението му беше устойчиво “, споделя Осама.
„ Абдел Маджид не е просто мой брат; той е мой сателит и другар. “
Ахед, обездвижена млада майка
Ахед Абу Холи съвсем загуби крайници си, когато покривът на дома им се срути върху фамилията й, когато Израел го бомбардира преди два месеца.
Кракът й беше в извънредно положение, тъканите и костите бяха мощно развалени. След пет реконструктивни интервенции, всички от които бяха несполучливи, нейните лекари споделиха, че не могат да създадат нищо друго, с цел да й оказват помощ, и й предложиха да посети експерти в чужбина.
В противоположен случай, споделиха й, единственото налично решение ще бъде да ампутират крайници й.
Сега 25-годишната майка не може да се движи, прекарвайки дните си в болнично легло със мощно бинтован и завинтен крайник.
Семейството й се грижи за двегодишния й наследник, само че тя не може да го види, тъй като се тормози, че може да хване нещо в болничното заведение.
Съпругът и сестра й се редуват да остават с нея там, като се измъкват, с цел да донесат най-необходимото, както прави брачният партньор й, оставяйки я за малко, с цел да откри храна за тях.
„ Два дни преди датата на пътуването ми пропускателният пункт беше затворен … и не наподобява, че ще бъде отворен още веднъж “, споделя Ахед.
„ Наистина се надявах, че ще мога да пътувам. Чаках толкоз дълго и страдах толкоз доста. От два месеца животът ми е в застой.
„ Не мога да виждам единственото си дете, нито да се грижа за него. Всеки ден съм в мъка, когато сменят превръзката на раната ми. “
Раните по крайници на Ахед не са зараснали, постоянно срещано затруднение в Газа в този момент, където популацията е извънредно недохранено, а телата им са прекомерно слаби, с цел да се възстановят.
В взаимозависимост от това по какъв начин се развива положението й, лекарите споделят, че може да се наложи ампутация, тъй като няма да има различен метод да спасят Ахед.
„ Всичко, което желая, е да вървя още веднъж, преди да е станало прекомерно късно “, споделя тя.
„ Все още съм млад, при започване на фамилния си живот и желая да продължа живота си и да се грижа за детето си. Ампутацията е призрачен сън за мен, в случай че пропускателният пункт остане затворен. “
Sadeel, бебе, което се бори за живота си
Sadeel беше диагностициран с повишен и цирозен черен дроб и повишен далак на шест месеца и положението й се утежнява ден след ден.
Майка й, Хеба, на 32 години, е непрекъснато до нея, тревожи се, само че се пробва да се оправи, до момента в който положението на щерка й се утежнява.
„ Дъщеря ми имаше жълтеница от раждането и положението й се утежни с изместването, до момента в който коремът й се поду видимо, което ни накара да я заведем в болничното заведение “, споделя Хеба.
Лекарите споделят, че лекуването, от което се нуждае Садил, не е налично в Газа, което прави още по-трудно, че пропускателният пункт е затворен тъкмо когато тя е получила утвърждението да отиде.
„ Новината за затварянето на прелеза беше като мълния “, споделя Хеба, майка на четири деца.
„ Бях се подготвил да пътувам и децата ми бяха подготвени да съпроводя сестра им за лекуване. Но всичко се промени. ”
На 7 май израелски танкове нахлуха в граничния пункт Рафа, измествайки до един милион палестинци от цяла Газа, които бяха потърсили леговище там от началото на войната.
Състоянието на Садил е сериозно, като лекарите би трябвало да извършат незабавна процедура за източване на течността, насъбрана в коремната й празнина вследствие на нейното положение.
„ Толкова е грубо да виждам по какъв начин щерка ми умира постепенно пред мен, неспособна да направи нищо “, споделя Хеба.
„ Каква е грешката на детето ми? Дете на 10 месеца страда! ”
Предупреждения
Министерството на здравеопазването на Газа (MoH) споделя, че има повече от 20 000 души, които са ранени или страдат от хронични или терминални болести като рак, диабет и сърдечни проблеми.
„ Откакто [Израел] окупира Граничен контролно-пропусквателен пункт Рафах, нито един болен или ранен не е съумял да напусне Газа, нито тези, които са били в чужбина за лекуване, са съумели да се върнат вкъщи “, сподели Ашраф ал-Кудра, представител на Министерство на здравеопазването.
Евро-средиземноморският мониторинг на правата на индивида съобщи в изказване от 18 май, че общият брой на засегнатите хора може да бъде разграничен на към 11 000 ранени и повече от 10 000 души с хронични или терминални болести.
Мониторът прикани интернационалната общественост и филантропичните организации да окажат напън върху израелските управляващи да отворят пропускателни пунктове от Газа, изключително Рафах.
„ Продължаващото затваряне на Граничен контролно-пропусквателен пункт от Израел от седмия този месец ускори филантропичната рецесия за палестинците “, се споделя в изказването, добавяйки, че „ форсира осъществяването на геноцид, прекъсва потока от филантропични и медицински доставки и в допълнение осакатява към този момент лимитираното действие на локалните лечебни заведения в Газа. “
Тедрос Адханом Гебрейесус, общоприет шеф на Световната здравна организация, сподели в обява на X, че отношението на Израел към цивилни в Газа непрекъснато излага живота и здравето на сериозен риск.
Съобщенията за интензивни военни дейности наоколо до болница Камал Адуан в северната част на #Газа – и повишен приток на ранени пациенти към болничното заведение – са надълбоко тревожни, като се има поради лимитираният потенциал на оборудването да дава грижа.
Заповеди за евакуация, засилени бомбардировки и...
— Тедрос Адханом Гебрейесус (@DrTedros) 19 май 2024 година
„ Влизането на незабавни медицински екипи и медицински консумативи през граничния пункт Рафа в Газа е блокирано от 6 май. Вътре в Газа запасите от съществени медикаменти и гориво са доста ниски, а придвижването е лимитирано заради ограничавания за сигурност “, написа той.
„ Изгубихме думите, с цел да опишем обстановката в Газа. Крайно време е за преустановяване на огъня и мир за цивилните там. ”
