Израел затваря Рафах „смъртна присъда“ за хиляди болни и ранени
Дейр ел-Балах, Газа – Садил Хамдан беше само на около шест седмици, когато Израел започна безмилостната си война срещу Газа .
Сега тя лежи мълчаливо на педиатрично болнично легло в болница Al-Aqsa Martyrs Hospital – слаба, интубирана, коремът й е подут и кожата й е жълта.
Преди три месеца лекарите успяха да вкарат името й в списък с пациенти, които отчаяно трябваше да напуснат Газа за лечение в чужбина.
Но след това, само дни преди тя да бъде евакуирана, Израел нахлу в Рафах и затвори единствения достъпен пропускателен пункт за болните, за да напуснат обсадения анклав, хващайки в капан Садил и много други.
Абдул Маджид, борейки се да диша
20-годишният Абдул Маджид ал-Сабахи живее на кислороден респиратор в болницата.
Говоренето е борба за младежите, които имат кистозна фиброза от детството си.
През първия месец от войната на Израел срещу Газа израелската армия бомбардира къщата в съседство с дома на Ал-Сабахис в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа. Ударът разруши и дома им.
„Онзи ден бях изваден изпод развалините, почти задушен от токсичния дим и прах“, спомня си той.
Абдул Маджид прекара около месец в интензивно отделение на вентилатори, увреждайки допълнително белите си дробове до степен, в която сега е зависим от тях.
„Преди войната живях почти нормално. Вървях, движех се и посещавах университет без пречки“, казва Абдул Маджид.
„Но след войната... станах неспособен да правя нищо.“
Преместен с родителите си, четирима братя и две сестри в Рафа и след това в Дейр ел Балах, той страдаше в палатката и накрая трябваше да бъде отведен в болница, за да остане на кислород.
Абдул Маджид трябваше да пътува, придружен от 21-годишния си брат Осама, за спешна белодробна операция, но след това дойде новината, че ГКПП Рафа е затворен.
„Затварянето на кръстовището е смъртна присъда за мен и много пациенти като мен“, казва Абдул Маджид, задъхвайки се, докато усилието да говори разтърсва крехкото му тяло.
„Всеки ден, когато ме забавят, шансът ми за оцеляване намалява.
„Отслабнах толкова много, защото слабите ми дробове означават, че дори не мога да ям.“
Осама остава с Абдул Маджид в болницата ден и нощ.
„Преди войната излизахме заедно, оставахме до късно с приятели и се забавлявахме. Въпреки заболяването, състоянието му беше стабилно“, казва Осама.
„Абдел Маджид не е просто мой брат; той е мой спътник и приятел.“
Ахед, обездвижена млада майка
Ахед Абу Холи почти загуби крака си, когато покривът на дома им се срути върху семейството й, когато Израел го бомбардира преди два месеца.
Кракът й беше в ужасно състояние, тъканите и костите бяха силно повредени. След пет реконструктивни операции, всички от които бяха неуспешни, нейните лекари казаха, че не могат да направят нищо друго, за да й помогнат, и й препоръчаха да посети специалисти в чужбина.
В противен случай, казаха й, единственото достъпно решение ще бъде да ампутират крака й.
Сега 25-годишната майка не може да се движи, прекарвайки дните си в болнично легло със силно бинтован и завинтен крак.
Семейството й се грижи за двегодишния й син, но тя не може да го види, защото се притеснява, че може да хване нещо в болницата.
Съпругът и сестра й се редуват да остават с нея там, като се измъкват, за да донесат най-необходимото, както прави съпругът й, оставяйки я за кратко, за да намери храна за тях.
„Два дни преди датата на пътуването ми пропускателният пункт беше затворен … и не изглежда, че ще бъде отворен отново“, казва Ахед.
„Наистина се надявах, че ще мога да пътувам. Чаках толкова дълго и страдах толкова много. От два месеца животът ми е в застой.
„Не мога да виждам единственото си дете, нито да се грижа за него. Всеки ден съм в агония, когато сменят превръзката на раната ми.“
Раните по крака на Ахед не са зараснали, често срещано усложнение в Газа сега, където населението е изключително недохранено, а телата им са твърде слаби, за да се възстановят.
В зависимост от това как се развива състоянието й, лекарите казват, че може да се наложи ампутация, защото няма да има друг начин да спасят Ахед.
„Всичко, което искам, е да ходя отново, преди да е станало твърде късно“, казва тя.
„Все още съм млад, в началото на семейния си живот и искам да продължа живота си и да се грижа за детето си. Ампутацията е кошмар за мен, ако пропускателният пункт остане затворен.“
Sadeel, бебе, което се бори за живота си
Sadeel беше диагностициран с увеличен и цирозен черен дроб и увеличен далак на шест месеца и състоянието й се влошава ден след ден.
Майка й, Хеба, на 32 години, е постоянно до нея, тревожи се, но се опитва да се справи, докато състоянието на дъщеря й се влошава.
„Дъщеря ми имаше жълтеница от раждането и състоянието й се влоши с изместването, докато коремът й се поду забележимо, което ни накара да я заведем в болницата“, казва Хеба.
Лекарите казват, че лечението, от което се нуждае Садил, не е достъпно в Газа, което прави още по-трудно, че пропускателният пункт е затворен точно когато тя е получила одобрението да отиде.
„Новината за затварянето на прелеза беше като светкавица“, казва Хеба, майка на четири деца.
„Бях се подготвил да пътувам и децата ми бяха готови да придружа сестра им за лечение. Но всичко се промени.”
На 7 май израелски танкове нахлуха в граничния пункт Рафа, измествайки до един милион палестинци от цяла Газа, които бяха потърсили убежище там от началото на войната.
Състоянието на Садил е критично, като лекарите трябва да извършат спешна процедура за източване на течността, натрупана в коремната й кухина в резултат на нейното състояние.
„Толкова е жестоко да гледам как дъщеря ми умира бавно пред мен, неспособна да направи нищо“, казва Хеба.
„Каква е грешката на детето ми? Дете на 10 месеца страда!”
Предупреждения
Министерството на здравеопазването на Газа (MoH) казва, че има повече от 20 000 души, които са ранени или страдат от хронични или терминални заболявания като рак, диабет и сърдечни проблеми.
„Откакто [Израел] окупира ГКПП Рафах, нито един болен или ранен не е успял да напусне Газа, нито тези, които са били в чужбина за лечение, са успели да се върнат у дома“, каза Ашраф ал-Кудра, говорител на МЗ.
Евро-средиземноморският мониторинг на правата на човека заяви в изявление от 18 май, че общият брой на засегнатите хора може да бъде разделен на около 11 000 ранени и повече от 10 000 души с хронични или терминални заболявания.
Мониторът призова международната общност и хуманитарните организации да окажат натиск върху израелските власти да отворят пропускателни пунктове от Газа, особено Рафах.
„Продължаващото затваряне на ГКПП от Израел от седмия този месец засили хуманитарната криза за палестинците“, се казва в изявлението, добавяйки, че „ускорява извършването на геноцид, прекъсва потока от хуманитарни и медицински доставки и допълнително осакатява вече ограниченото функциониране на местните болници в Газа.“
Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация, каза в публикация на X, че отношението на Израел към цивилни в Газа постоянно излага живота и здравето на сериозен риск.
Съобщенията за интензивни военни действия в близост до болница Камал Адуан в северната част на #Газа – и увеличен приток на ранени пациенти към болницата – са дълбоко тревожни, като се има предвид ограниченият капацитет на съоръжението да предоставя грижа.
Заповеди за евакуация, засилени бомбардировки и...
— Тедрос Адханом Гебрейесус (@DrTedros) 19 май 2024 г.
„Влизането на спешни медицински екипи и медицински консумативи през граничния пункт Рафа в Газа е блокирано от 6 май. Вътре в Газа запасите от основни лекарства и гориво са много ниски, а движението е ограничено поради ограничения за сигурност“, пише той.
„Изгубихме думите, за да опишем ситуацията в Газа. Крайно време е за прекратяване на огъня и мир за цивилните там.”
